Когато разглеждаме „живота на лампата” трябва да определим самото понятие за „живот”.

При всички газоразрядни лампи (каквито са соларните лампи с високо и с ниско налягане) можем да разграничим два типа „живот”.

Единият е електрическия или физическия живот на лампата или този момент, в който тя спира да работи. Той е известен като NEOL (normal-end-of-life). По-често терминът е „изгоряла” лампа.

Точката във времето, в която лампата спира да свети (изгаря) е в пряка зависимост от броя на стартиранията, които е осъществила за час. За да илюстрираме ще дадем следния пример:

Ако стандартана 100W лампа е стартирана само веднъж на всеки три часа, нейният физически живот би бил около 9000 часа.

Ако същата лампа бъде стартирана веднъж и бъде оставена да работи без прекъсване 24 часа на ден 365 дни в годината, тя би достигнала края на своя живот след около 17000 часа. Така, че ако не подлагаме лампата на стартиране на всеки три часа, нейния живот почти се удвоява.

Какво се случва, ако увеличим стартиранията за три часа от 1 на 9,12 или 18? Ако смятате, че това значително ще скъси живота й сте прави. В практиката подобен режим на работа на лампите е нормален. Солариум с максимална препоръчителна продължителност от 20 минути изисква 9 стартирания на всеки три часа. Солариум с 15 минути максимум изисква 12 старирания, а такъв с 10 минути – 18 стартирания за 3 часа. Намаляването на мощността на лампа, която е стартирана често е значително в сравнение с такава, която работи без прекъсване.

По данни на Cosmedico лампите, които произвеждат имат следната очаквана продължителност на физическия си (електрически) живот:

За да разберем защо се случва това трябва да припомним някой моменти от работата на соларните лампи (Как работят соларните лампи прочетете тук).

Газоразрядните лампи са конструирани с електроди в двата края. Те обикновено са изработени от волфрам и са покрити с електронно-емисивен материал. При стртирането върху тези електроди са прилага електическо напрежение и те бързо се нажежават, при което започват да отделят електрони във вътрешността на пълната с газ стъклена тръба. Този процес води до йонизиране на газа, което го прави добър проводник на електричество. След около секунда през лампата преминава електрическа дъга и тя се разпалва.

Тази електрическа дъга има и един нежелан страничен ефект – изпарява малко количество от емисивния материал върху електродите. Изпареният материал се натрупва в краищата на лампата, близо до самия електрод и води до т.нар. „черни краища”, както е показано на долната фигура.

Когато всичкия емисивен материал е изчерпан електродите не са в състояние да генерират поток от електрони и лампата повече не може да стартира.

Има и други фактори, които могат допълнително да скъсят физическия живот на лампите – висока температура на работа, по-високо напрежение на работа, използването на неподходящи дросели и стартери.

Всичко казано до тук е важно, но дори при най-лошите условия на работа не се случва често една лампа да бъде сменена, защото е изгоряла.

Това ни води до втория тип „живот” на лампата – т.нар. „полезен живот”.

Соларните лампи достигат края на своя „полезен живот” значително по-бързо отколкото своя „физически живот”. Това се случва, когато отдаваната мощност на UV лъчението спадне под определена точка, в която не може ефективно да води до образуване на тен. С други думи лампата все още свети, но е загубила ефективността си.

Всички газоразрядни лампи, включително и тези използвани за осветление, намаляват ефективността си с увеличаване на времето, през което са работили.

Когато лампите работят те остаряват (обратното не е вярно. Лампите могат да стоят с години, но това не променя ефективността им, ако не са работили).

Типичното остаряване на лампата обикновено се представя в графичния вид показан на фигурата. По хоризонталната ос на координатната система е нанесено времето в часове, а по вертикалната ефективността в проценти. Ако измерваме ефективността на лампата в определени моменти от нейната работа се получава графика известна като „експлоатационна" или "амортизационна" крива.

Това, което веднага се забелязва на графиката е, че спада в ефективността не е праволинеен. Най-бързо ефективността намалява през първите 100 часа. След тях намаляването се забавя, но не спира напълно, а продължава.

Въпреки, че кривата за всяки отделен тип лампи е подобен се наблюдават различия в зависимост от модела и поизводителя.

Защо лампите се различават по ефективността си, зависи от множество фактори. Някой от тях са – постоянство на пропускливостта на стъклото, присъщите на използвания фосфор експлоатационни качества, както и качествата на допълнителните материали, с които фосфорът е покрит.

Ефективността зависи много и от процеса на производство – подготовка на стъклото, температура на производство, премахване на замърсителите, използване на качествен живачен газ.

На долната фигура сме представили сравнително разглеждане на ефективността на 3 лампи, условно А,В и С.

Лампа „А” губи 25% от първоначалната си ефективност след първите 100 часа, а достига 70 % ефективност след едва 200 часа. Докато в професионален солариум такава лампа определено няма място, тя може да бъде добър избор за солариум за домашна употреба, особено, ако е на значително по-ниска цена.

Лампа „В” има по-добри характеристики от лампа „А”. „В” губи около 15% през първите 100 часа и достига 70% след около 500 часа. Повечето от лампите, които се използват имат подобни характеристики. Тези лампи са подходящи за салони, които рекламират честа смяна на лампите. Също така са подходящи за бизнеси, в които солариумът не е основен – фризьорски и козметични салони, фитнеси и др. Някой собственици на соларни студия предпочитат да ги използват за периоди с по-голямо натоварване, за определени солариуми, които обикновено не се натоварват.

Лампа „С” има характеристики на същинска „професионална” лампа. Найната ефективност намалява едва с 10% през първите 100 часа и достига 70% след около 800 – 1000 часа.

Може би Ви е направило впечатление, че границата от 70% от първоначалната ефективност се посочва като край на „полезния живот” на лампата. Това е стойността, около която са се обединили отделните производители и другите представители на индустрията. След тази точка лампите трябва да бъдат сменени.